Както сред славянските народи от Източна Европа, вампирът има дълга история и в Германия, като немският вампир много напомня на славянския. До X век славянското нахлуване достига до земите на река Джетце и през източната половина на Германия. Славянските и германски народи се смесили по-между си през вековете. Така вампирите от тази област били трудни за различаване от тези на съседите от народа Кушуби от Северна Полша. Най-познатият от немските вампири бил Nachtzehrer или ''нощeн несретник'' - вампирът на Северна Германия. Южногерманският (баварски) еквивалент бил Blautsauger, буквално ''кръвопиец'' - термин, използван в разговорния език за наименуване на неприятни хора. Други литературни препрадки към вампири, повечето описателни имена, са Nachttoter или ''нощeн убиец'' и Neuntoter или ''убиец на деветима.'' Както славянския вампир, nachtzehrer бил човек, завърнал се от света на мъртвите (наскоро починал човек, върнал се от гроба, за да напада живите, обикновено своето семейство и познати от селото).

Френските архиви предлагат само малък брой текстове за изследователите на вампири. Сред тези текстове са фолклорните разкази за melusine, създание произлязло от класическата фигура на lamia. Както се разказва, Мелусин била дъщеря на крал Елинас и неговата фея съпруга. Ядосана на баща си, тя и нейните сестри обърнали своята магия срещу родители си. Така, заради нейната постъпка, майка й я превърнала в змия от кръста надолу. Мелусин трябвало да остане в тази форма, докато не намери мъж, който би се оженил за нея в cъбота (когато нейното змиеподобно тяло отново се появявало). Не след дълго, тя открила такъв мъж на име Реймънд от Поату и след като се венчали, тя използвала магията си, за да му помогне да построи свое кралство. Проблемът възникнал, когато техните деца се родили – всички те били деформирани. Това кулминирало, когато едно от децата им изгорило абатство, в което загинали 100 души. В своя гняв Реймънд разкрил, че знае за тайната на Мелусин. Тя реагирала, като приела проклятието върху себе си, осъзнавайки, че е проклета да лети във въздуха с болка, докато не дойде деня на Страшния съд. Докато замъка не падне под чужда власт, тя ще се появя преди смъртта на всеки от наследниците на Реймънд, за да огласи своето оплакване. Така, тя станала банши (banshee, женски дух от ирландската митология, обикновено предвещавала поличба за смърт) - ридаещия дух в двора на Лусинян. Дори след като замъка паднал под френска власт, хора съобщили, как Мелусин се появила преди смъртта на френския крал. Тя не била вампир, но показала посоката, в която поне един от по-старите вампири ще се развие по-нататък.

Сега вече би могъл да бъде зададен въпросът как човек се превръща или може да бъде превърнат (трансформиран) във вампир, затова ще е добре да разгледаме причините, които според вярванията, предразполагат хората към такова демонично състояние. Би могло да се допусне, че тъй като това е предимно славянско и гръцко поверие, много от тези причини, считани за характерни в Източна Европа, няма да преобладават на други места.

Из целия необятен тъмен свят на призраците и демоните няма такава фигура, която да е толкова ужасна, толкова страшна и отвратителна, но в същото време притежаваща такова изключително очарование, като вампира, който сам по себе си не е нито призрак, нито демон, но който в същото време притежава тяхната тъмна природа и тайнствените и ужасяващи качества на двете. Образът на вампира е обкръжен от най-мрачни суеверия, тъй като това е същество, което не принадлежи към нито един от световете; той не е демон, тъй като демоните имат чисто духовна субстанция, те са същества без каквото и да било тяло, ангели, както казва Матей: “дяволът и неговите ангели” (Мат.ХХV, 41). И въпреки че св. Григорий употребява думата “ангел”, "nomen est officii, non naturae," – в смисъл на място в йерархията, а не за природата на дадената същност – ясно е, че всички ангели в началото са били създадени добри, за да представляват божествени пратеници ({Greek a?'ggeloi}), но след това падналите ангели отстъпили от своето първоначално състояние. В официалната доктрина на Четвъртия Латерански Събор при папа Инокентий ІІІ през 1215 г. е записан догматът: "Diabolus enim et alii daemones a Deo quidem natura creati sunt boni, sed ipsi per se facti sunt mali."(Дяволът и другите демони са сътворени от Бога благи по природа, но сами станали зли) Също в книгата на Иов (4, 18) е казано: "Ecce qui seruiunt ei, non sunt stabiles, et in Angelis suis reperit prauitatem."(И ето, и слугите си не намираше за устойчиви, и в ангелите си намираше поквара.)

Във всички най-мрачни страници, изписани за злите свръхестествени същества, няма по-ужасна традиция от тази за вампира, парий дори сред демоните. Страшни са неговите прояви; отвратителни и варварски са древните и доказани методи, чрез които народът трябва да се избави от този противен вредител. Дори днес в някои краища на света, в по-отдалечените провинции на Европа, Трансилвания, Славония, островите и планините на Гърция, селяните биха взели правосъдието в свои ръце и буквално биха унищожили мършата, която – както са убедени всички – през нощта излиза от своя нечист гроб, за да разпръсква заразата на вампиризма в цялата околност. Асирия познава вампира много отдавна, той се криел в древните гори на Мексико преди идването на Кортес. От него се страхуват в Китай, Индия и Малайзия, а арабските истории разказват отново и отново за съществата, които обитавали прокълнатите гробници и усамотените кръстопътища и нападали и източвали кръвта на нещастните пътници.

Това е една малка част от тема, която искам да започна да пиша и винаги е предизвиквала интерес не само за последователите на окултизма, а за всички като цяло. Темата за вампиризма. Ще си кажете – какво има да се каже още? Всичко вече е открито и дори е в Интернет! Да, ама не точно, за вапирите може да се говори още много, проблемът е, че се тъпче само на едно и също място.
Какво си представя човек като чуе думата вампир? Луд мускулест тип като “Блейд”, който върти меч и трепе събратя наред? Секси синеока мацка като Селин от “Underworld”, която се влюбва в противоположния пол (буквално) и пак трепе наред или аристократични мъжаги като Луи и Лестат от “Интервю с вампир”.
Всъщност никой не знае, може би всичко зависи от годините, все пак и вампирите се влияят от времето и пространството, и те са подвластни на промените на вековете. Може би това е същината на проблема, но това ще е тема на друга история.

Глава 1

Оживяването на някои лица, които били считали за умрели, когато в действителност те са се намирали само в състояние на летаргичен сън; и също така пробуждането на някои, които били упоени до такава степен, че ги смятали за мъртви, и които с помощта на различни медицински средства, грижи и лекарско изкуство били изваждани от това състояние – всички подобни примери на оживяване не са факти на истинско оживяване: тези хора никога не са били действително умрели, а само изглеждали такива.